Днес ще ви разкажем за една от най-четените книги на българския пазар тази година – Американа на нигерийската авторка Чимаманда Нгози Адичи (издава Жанет 45).

Защо избрахме нея?

Защото се говори за расово различие, емиграция, бедност, изневяра, любов и балансът между всички тези неща в битката за оцеляване. В метафоричен смисъл, 2020г. представлява много от тези неща, и макар и в България да се чува само отзвук от силния вик на американците по повод раса, не е лошо да вникнем в тематиката чисто неангажиращо, за да разберем проблема от първо лице.

Историята

Книгата разказва за младата нигерийка Ифемелу и нейният път до Америка и обратно до родната й Нигерия. Историята има ретроспективен характер и ви разхожда между наши дни когато Ифемелу е преуспяла блогърка с популярни статии за расовите проблеми в Америка, и подрастващите й години когато говори за връзката си с първата си и най-голяма любов, и свързващите части между тези два периода. Ако сте живяли в чужбина без началото ви там да е било финансирано от солидна сума гарантираща спокойствие, много от историите на младата Ифемелу ще ви се сторят до болка познати, само че при нас те се разказват през призмата на дискриминацията, а не расовото различие. Реалността на родната ти държава и начинът, по който всички говорят за величието на Америка, гордостта на семейството ти когато емигрираш към западния свят, реалността на западния свят и отношението на тези с тамошен паспорт срещу новодошлите, които едвам свързват двата края.

Естествено, много и от темите са напълно чужди дори и да сте преживяли всичко това, защото расата никога не е била причина за неуспех при белите хора, и тук идва най-голямото богатство на книгата. В книгата Ифемелу разказва статии от блога си, които са нещо като помощни средства предназначени за представители на бялата раса как да проявяваш подкрепа, защо черният цвят на кожата е проблем и до ден днешен в Америка, каква е разликата между африканци и афроамериканци и много други.

В историята е вплетена и нишката на любовта – в началото млада и неопитна, след това географски разделена, малко по малко избледняваща и накрая отново възкръсваща при срещата у дома. Хубавото е, че макар и в дълбочина разглеждаща расовия казус, книгата завършва единствено с фокус върху любовната история.

Ако сте чели Американа, ще се радваме да ни споделите какво мислите за нея, както и кои четива на подобна тематика са оставили отпечатък в представите ви какво е раса и защо все още говорим толкова често за нея.