Авторка на романтични романи, която вече не вярва в любовта и всепризнат писател, който e загубил вдъхновение се сблъскват в предизвикателство с неочаквани последици!

Историята накратко

Дженюъри Андрюс пише романтични книги, които моментално се превръщат в бестселъри. Огъстъс Еверет е признат автор на художествена литература. Тя завършва историите си с щастлив край, а той убива всичките си герои. Единственото, което ги свързва, е творческият блокаж и съседните къщи на плажа. Докато Дженюъри се готви да се изправи пред тайните на своя баща и опитва да превъзмогне болката от неочаквано предателство, Огъстъс иска да затвори всички врати към миналото. Двамата сключват сделка, която ще ги извади от зоната им на комфорт, а евентуално и от блокажа. Той ще напише сладка и романтична история, а тя – следващия голям литературен шедьовър. Всеки ще помогне на другия и никой няма да се влюбва. Тъй като това би било клише… нали?

Какво ни очарова

Емили Хенри сътворява интригуващи истории не само за възрастни, но и за тийнейджъри. Стилът й на писане е лек, увлекателен и добре структуриран, така че да ни води плавно през психологическите състояния на героите си.

Авторката ни предлага един завършен свят на пълнокръвни герои и истински конфликти. Героите са затрогващо близки. От потрепващите вълнения на зараждащата се любов към екзистенциалните въпроси за това кои сме и какво ще оставим след себе си, всички действия на персонажите са подплатени с причинно-следствени връзки от страсти, желания и страхове.

Къща край брега

Норт Беър Шорс е сцената, на която Януари среща Август в този съвременен прочит на Шекспировата комедия „Много шум за нищо“. Тя го мрази, той е отегчен, но и двамата са писатели в творчески блокаж.

Няма как да не забележим, че морският американски град е обрисуван с много любов и сякаш сам става един от персонажите в романа. От прибоя на вълните до кокетното кафене „При Пит“ (да не се бърка със световно известното кафене „При Пийт“), всичко в Норт Беър Шорс е обляно в светлина и цветове. Бяло и синьо. Бяло като първите снегове на януари и синьо като безбрежното небе през август.

снимка: Pure Michigan

Зима и лято, начало и край

Заигравката с имената също е част от света на Емили Хенри. Дженюъри (January, в превод от английски „януари“) е всичко друго, но не и ледената кралица, която месецът би обрисувал. От нея струи топлина, момичешка наивност и покоряваща чаровност. С тъмните си дълги коси, къси панталонки и нестихващ интерес към изтърканите тениски на стари рокзвезди Дженюъри успява да преодолее бездната на творческата безпомощност и личните несгоди именно благодарение на нестихващият оптимизъм който носи в себе си (и който доста често самата тя се опитва да удави в тъга или бутилка шампанско, скрита в платнена чанта).

За разлика от много автори на романтични книги, героинята на Емили Хенри не е жена, която се носи по течението. Може би, чрез Дженюари Андрюз успяваме да видим и самата авторка в действие – писателка на любовни романи, която изгубва вярата си в щастливият край след семейна трагедия.

Шармантна и затрогващо очарователна главната героиня нито за миг не се оказва в пасивна роля. Тя предизвиква с въпроси заобикалящият я свят, оставя сетивата си да се потопят в новото (било то непознат град или ужасно кафе), загребва с пълни шепи радоста, танца и мъката, за да може по-късно с истински отворено сърце да открие и любовта, за която мечтае и описва в романите си. Тя е общителна и лъчезарна, но дълбоко в себе си – сама сред другите.

На диаметрално противоположната страна на действието е главният протагонист – Огъстъс Еверет, всепризнат автор на художествена литература. Augustus (в превод от английски, латински „август“) е резервиран, прагматичен реалист, който прави писателска кариера, убийвайки всичките си герои. Обрисуван като литературен бунтар, Огъстъс е сложен образ на „лошото“ пораснало момче, което дълбоко в себе си има нужда от магия и искра. Харизматичната му натура и крива усмивка привличат хора около него, но подобно на Дженюъри и той открива себе си сам сред множеството.

Музата на писането

„Когато Януари срещна Август“ представя и доста реалистично живота на писателя – между романите и страха от историята, която няма да бъде разказана правилно, защото няма да бъде наистина почувствана от нейния автор. Излизайки от зоната си на комфорт, Огъстъс трябва да напише сладка и романтична история, а Дженюари – следващия голям литературен шедьовър. Той трябва да надмогне меланхолията и депресията, подсилвани от любимата му „Everybody hurts“, а тя трябва да даде шанс на тъгата си, за да може да излезе по-силна и стремителна накрая.

Покрай предизвикателствата на героите на Емили Хенри, откриваме и много похвати на творческото писане, а също и рутината в живота на писателите – проучвания, структуриране на истрията, архетипно изграждане на героите и разбира се, онази капчица вълшебство, която само любовта може да даде.

Героите… и модата!

Емили Хенри ни показва и образа на модерната жена на всяка възраст. Героините имат свой собствен моден стил и не се страхуват да експериментират с ботуши, къси панталони или дори да създават капсулни гардероби. Нещо повече, персонажите са смели. Те носят белите си коси с естетизъм, късите си панталони с грация, а гумените ботуши с увереност. Те са способни жени на различна възраст, които умеят да се наслаждават на живота и никога не се отказват да преоткриват себе си.

Какво не ни хареса

Само един мъжки образ

Огъстъс Еверет е единственият завършен мъжки персонаж в романа. Той е ярък, пълнокръвен персонаж, който привлича вниманието моментално, но въпреки това има нужда от противодействие. В ролята на негов контрастен образ е бащата на Дженюари. Той е представен обаче като призрака на миналото, който коствено задвижва действието напред и за когото съдим коствено от мнението на Дженюари. Едва към края на романа разбираме неговата мотивация и тя е някакси очаквана и недостатъчна на фона на силните характери на Дженюари и Огъстъс. Склонни сме да вярваме, че това е нарочно избран подход от авторката, за да подчертае максимата, че сложните времена изграждат смели и независими хора.

Нашата оценка

„Когато Януари срещна Август“ е увлекателно четиво за всяка възраст и би доставило удоволстие дори и на господата, предизвиквайки ги със свеж хумор и атрактивен диалог.