Дългият път към една малка ядосана планета

Днес на гости ни е Габи от @gabrielleinbookland, която споделя впечатленията си от „Дългият път към една малка ядосана планета“ от Беки Чеймбърс. Благодарим й за ревюто, което написа за нас и без повече приказки ви оставяме да му се насладите през този прекрасен слънчев уикенд.



Здравейте, скъпи четящи човечета!

 

Научната фантастика ми е толкова далечна, колкото е слънцето от земята. Никога не съм се интересувала от нея, не съм гледала филми, не съм чела литература по темата. Да, космосът е нещо, което със сигурност представлява за всички нас една красива загадка, но до този момент не ме беше интересувало как е изобразяван художествено.

 

„Дългият път към една малка ядосана планета“ от Беки Чеймбърс е книга, която се оказа една изключително приятна изненада за мен. Първоначално бях скептично настроена към книгата, тъй като жанрът ми е доста далечен, както вече споменах. Всъщност се оказа, че тези почти 500 стр. са едно истинско космическо приключение.

 

Историята разказва за един бъдещ период, когато ние, хората на земята, толкова силно сме увредили планетата си, че ни се е наложило да я напуснем завинаги. Но вселената бива населена с различни сапиенси, които говорят и изглеждат по абсолютно различен от нас начин. Всички тези раси общуват, работят и дори живеят на едни и същи планети. Разбира се, има различни междурасови сътресения, войни се вихрят за повече власт и пари. Доста познато, не е ли така?

 

 

Сюжетът разказва за многорасовия екипаж на космическия кораб „Пътешественика“, чиято работа е да създава тунели в простраснтвото, за да се улеснят пътуванията. Авторката ни среща с различни герои – цветни, странни, принадлежащи на коренно различни култури. Разбира се, всеки герой сам по себе си е една малка вселена. Начинът, по който е описвано всичко, е много цветущо и успява да изгради пълнокръвни образи и картини. На моменти имаше думи и термини, които на мен не ми бяха напълно ясни, и според мен щеше да е хубаво да има бележки под линия. Ако изключим тази единствена моя забележка, книгата наистина много ми хареса, чете се изключително леко, а темите, които е засегнала авторката, са изключително актуални. 

 

„Пътешественика“ се оказа един много красив дом не само за персонажите, но и за мен самата.

 

Нямам търпение да започна да чета втората част!

 


Благодарим на Габи за прекрасното ревю! Можете да я последвате в Инстаграм и Фейсбук.

Ако обичате да пишете ревюта и имате какво да споделите като впечатления от книга по ваш избор, можете да ни изпратите статия от тук


1 Коментар
Най-стари
Най-нови Най-гласувани
Обратна връзка
Виж всички коментари

Изчел съм тонове фантастика, но такава боза не бях чел. Едвам изтраях първите 100 страници и това е една от малкото книги, които съм оставял недочетени. Нищо чудно, че е предпочитана от хора, които са чели друг вид литература, предполагам феновете на чик-лит и прочие безсмислици ще я оценят. За мен е повърхностна и ужасно скучна, 20 страници как щели да седнат да ядат няколко човека и 2-3 извънземни, не мерси.