Поглед към миналото със Случаят Джем

Тази седмица обръщаме поглед назад към българската история и ви представяме едно от най-прекрасните произведения на Вера Мутафчиева – Случаят Джем. Рецензията за книгата по-долу е написана от нашия приятел Михаил Скулев, който споделя своите впечатления и няколко подбрани цитата. Ако тематиката ви е интересна, можете да последвате Мишо в Goodreads за още интересни заглавия.


„Защо, Боже — виках си, — защо в такъв миг не се случва нещо необикновено? Буря с червен сняг, яркозелена светкавица или вой на вятъра, звучен като йерихонските тръби? Защо не ни изпращаш страшна поличба, за да спрем тъй посред движението, което решава целия ни живот? Защо трябва да има грешка и след нея — изкупление? Не си ли ти един коравосърдечен, насмешлив сеирджия, Боже?“

В българската литература историческите романи заемат важна и неразделна част от нашето възприятие за миналото. Под игото, Железният светилник, Време разделно, Литургия за Илинден, Тютюн…. всички те, освен със своето богато художествено наследство, добавят различни краски към историята ни и начина, по който възприемаме нашето минало. Но тези всепризнати класики понякога засенчват други подобни книги, които също заслужават  челни места в класациите. Едно такова произведение безспорно е Случаят Джем от Вера Мутафчиева. Няма да се впускам в разяснения на нейната биография, но е важно да отбележим, че освен доказан писател с множество прекрасни книги, тя е един от широко признатите историци османисти в България, което оказва влияние върху романите й.

„Човек може да даде на човека много, страшно много, неимоверно и непосилно много. Но не съвсем всичко.“

Защо Случаят Джем си заслужава?

За мен тази книга има един неповторим стил, който не бях срещал в други до сега. Първото, което ще ви направи впечатление, а може би и ще ви обърка, е начинът, по който се развива действието. А именно – като съдебен процес. Съдебен процес, в който вие сте съдията, а свидетелите са героите на тази история. Със своите разкази, или по-точно свидетелства, те ще опишат своя принос за трагичната участ на младия Джем Султан. Неговите приятели и неговите врагове. Всеки допринесъл за възхода и падението на този приказен герой, макар напълно реална историческа личност.

Това е и втората причина, поради която си заслужава да обърнете внимание на Случаят Джем. В нашата литература рядко имаме толкова близък допир до света на османците. До тяхната култура, история, бит. Далеч от всички предубеждения и стериотипи, тази книга ще ви накара да отворите учебниците по История и сами да завършите портретите на героите от тази епоха. Епохата на Ренесанса, на Мехмед Завоевателя, на битките между Изтока и Запада, между Османците и Християните. Ще видите една Европа, театър на заговори, убийства, войни за власт и един човек, борещ се за своето място в Историята.

„Та човек винаги трябва да иска всичко, дано му остане поне половината.“

Това е на кратко. Не искам да влизам в преразказ на историята на Джем, защото чарът на тази книга се състои точно в това – сами да отсъдите, за себе си и света, съвсем безпристрастно, дали Джем султан заслужава своята съдба.

„Няма изкуство по-трудно и точно, по-неуловимо и опосредено, едновременно най-далечно и най-близко за човека както думите“ — казваше Джем. Думите бяха негова любов, мъка и награда.“

0 Коментари
Обратна връзка
Виж всички коментари